Heute "Melonenherz" auf Bulgarisch.
Сърцето
на динята
Когато
бях малка, през лятото щом дините узрееха
и пръскаха навсякъде сладкото си ухание,
сядахме с дядо на двора. Сякаш изпълняващ
древен ритуал, дядо разрязваше динята,
после ми даваше сърцето на динята с
късче бяло сирене и филия хляб. Това
беше обядът ни през лятото.
„Бил
съм и в Америка. – започна да разказва
един път дядо. – Както всички семейства,
живеещи в равнината, и ние садяхме и
отглеждахме зеленчуци и плодове и
вършехме всичко, което е свързано с тях,
от посаждането до продажбата. Някога
мъжете заминаваха в странство да си
търсят късмета при намирането на работа
като градинари в Чехия. Та и аз с тях.
След това заминал за Испания, където
работил като крупие в едно казино.
„Испанките са най-красивите жени на
света. – допълни тъжно той с дълбокия
си глас. – Слава богу, че имах едно куче,
казваше се Покер ...” Споменът оживя в
сините очи на дядо ми и две малки дъждовни
капки потекоха по страните му, търсейки
път към сърцето. Ръцете му като заспали
лежаха сгушени в скута му. Къдравите си
черни коси носеше винаги вчесани назад,
както прическата на Кларк Гейбъл. Дядо
ми беше забележителен мъж и любовник.
Всичко това осъзнах години по-късно,
когато пораснах.
„На
кораба за Америка срещнах един мъж,
който имаше нужда от шофьор. Така се
озовах в Америка да търся щастието си
и да спечеля пари. Работил съм какво ли
не – в ресторант, в магазин, в автосервиз.
Така изминали две години. Не можех да
забравя баба ти. Обаждах ѝ
се рядко. При последния ни разговор тя
ми каза: „Не си ли дойдеш след една
година, ще се оженя за друг.”
Дядо
ми се върнал. После се появила майка ми
на бял свят.
„Когато
животът те прекара и нямаш близък, на
когото да се опреш и да потърсиш помощ,
всичко, от което се нуждаеш, е просто да
седнеш и да си поплачеш. За да излязат
на воля чувствата ти. Пусни ги, за да се
почувстваш по-добре.