Сърцето на динята

Heute "Melonenherz" auf Bulgarisch.

Сърцето на динята

Когато бях малка, през лятото щом дините узрееха и пръскаха навсякъде сладкото си ухание, сядахме с дядо на двора. Сякаш изпълняващ древен ритуал, дядо разрязваше динята, после ми даваше сърцето на динята с късче бяло сирене и филия хляб. Това беше обядът ни през лятото.

„Бил съм и в Америка. – започна да разказва един път дядо. – Както всички семейства, живеещи в равнината, и ние садяхме и отглеждахме зеленчуци и плодове и вършехме всичко, което е свързано с тях, от посаждането до продажбата. Някога мъжете заминаваха в странство да си търсят късмета при намирането на работа като градинари в Чехия. Та и аз с тях. След това заминал за Испания, където работил като крупие в едно казино. „Испанките са най-красивите жени на света. – допълни тъжно той с дълбокия си глас. – Слава богу, че имах едно куче, казваше се Покер ...” Споменът оживя в сините очи на дядо ми и две малки дъждовни капки потекоха по страните му, търсейки път към сърцето. Ръцете му като заспали лежаха сгушени в скута му. Къдравите си черни коси носеше винаги вчесани назад, както прическата на Кларк Гейбъл. Дядо ми беше забележителен мъж и любовник. Всичко това осъзнах години по-късно, когато пораснах.

„На кораба за Америка срещнах един мъж, който имаше нужда от шофьор. Така се озовах в Америка да търся щастието си и да спечеля пари. Работил съм какво ли не – в ресторант, в магазин, в автосервиз. Така изминали две години. Не можех да забравя баба ти. Обаждах ѝ се рядко. При последния ни разговор тя ми каза: „Не си ли дойдеш след една година, ще се оженя за друг.”

Дядо ми се върнал. После се появила майка ми на бял свят.

„Когато животът те прекара и нямаш близък, на когото да се опреш и да потърсиш помощ, всичко, от което се нуждаеш, е просто да седнеш и да си поплачеш. За да излязат на воля чувствата ти. Пусни ги, за да се почувстваш по-добре.